Човек трябва да живее на село , за да види звездитe🖤

 Наистина , когато съм в града, в забързаното ежедневие загубвам себе си. Ставам една от многото, сливам се с потока, забравям за изконните ценности и за „малките“ големи неща, които ме правят щастлива. Те не са свързани нито с парите, нито със славата и другите материални блага. Те са красивото, романтично небе, изгряващото и залязващото слънце, прекрасното цъфнало цвете и невероятните звезди. Те могат да танцуват. Да, звездите обичат да правят това. Представям си колко скучно е да стоиш на определена орбита хиляди години. Да крепиш гравитационния баланс на света и да помагаш на астролозите да изчисляват хороскопите. Ето защо понякога, някои от тях, които не са „на дежурство“, тихичко се отправят към някое по-закрито място на Вселената. Просто ,за да потанцуват. Техният танц е невероятна феерия от преливащи се светлини и цветове в дълбочината на безкрайния Космос. Вечер ,загледана в звездното небе, затварям очи и си го представям. А за тези , които се съмняват, имам доказателство. Всички ние сме чували , а някои от нас дори са виждали „падащи звезди“, такива за които се говори, че ако имаме късмета да ги видим и си пожелаем нещо, то ще се сбъдне. Но в големия град е малко вероятно това  вълшебство да се случи , защото тук пречат високите сгради и множеството от силни светлини. Затова, когато отида на село, забравям да всички неприятности: проблеми , задължения отговорности, а най-вече за огромното натрупано напрежение и стрес. Тъй като в малкото населено място имам възможността и времето да се потопя в моя свят, този на мечтите , усещайки пантеистичното чувство на хармония и уютна топлина, дарена ми от майката природа. Ще цитирам един много любим мой български поет , Атанас Далчев, който казва следното:

„Човек трябва да отиде да живее на село, в полето, за да види звездите. Светлините на града ни пречат да ги виждаме.“

Звездите са отражение на всички наши мечти и блянове, които в селото имаме способността да видим, докато градът ни отдалечава от тях. Някак си те остават на заден план, дори биват погубени и премазани от тежката, сива мъгла на голямото градското пространство.                                                                                                                                                                                                                                                  

Публикувано от ekaterinagegova

Търсеща,вдъхновена,обичаща...

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Create your website with WordPress.com
Get started
%d блогъра харесват това: