„Журналистика е да отразяваш всичко, което другите не искат да отразяват. Всичко останало е ПР”

 Джордж Оруел

 Неслучайно започнах с цитата на известния британски писател ,журналист и поет Джордж Оруел, който поставя границитe между журналистиката и PR. В този ред на мисли е хубаво да се отрази основната разлика между журналистиката , която обслужва обществените интереси ,докато PR обслужва интересите на своя клиент. Най-важният принцип за журналистиката е обективността, изразяваща се в независимия и безличен глас, който подава сигнали по възможно най-безпристрастния начин. Гласът на PR е цветен , нестандартен и обективен единствено и само за клиента , за който работи.  Другите две основни разлики между журналистиката и PR са свързани с техните публики и каналите за комуникация. Журналистите създават материал основно за масовата публика включващ ,читателите, слушателите и зрителите на определената медия, докато PR сегментира своята аудитория по демографски , психологически и др. характеристики с цел съобщенията да бъдат възприети по най-добрия начин. Голяма част от журналистите достигат до своята публика основно чрез един канал за комуникация, докато PR използва много канали -традиционните масмедии, имейли, информационни бюлетини ,социални мрежи и създаването на специални събития. Защо  обективната журналистика е толкова важна?В съзнанието ми изниква името на Бърнард Коен, който е известен американски политолог и учен. В книгата му “The Press and Foreign Policy”, той изразява мнението си за това ,че пресата е повече от преносител на информация и мнения- тя насочва за какво да мислят хората. (Cohen 1963: 13) Тук може да извлечем следния извод – медиите и техните послания рефлектират върху нагласите и очакванията на обществото. Следващата популярна теория , която подкрепя казаното до тук е тази на Максуел МакКомс и Доналд Шоу -медиите определят най-актуалните въпроси на деня – за какво да мисли широката публика. Те нямат директно влияние върху мнението на аудиторията. Публиките селективно контактуват като участват в определени общности освен това възприемат селективно информацията от медиите и не на последно място, запомнят определени нюанси от нейното съдържание. (McCombs & Shaw 1972) Добър пример за селективността на посланията на публиките се явява направеното  изследване по време  на президентската кампания в САЩ през далечната 1972 г.  От една страна се сравняват темите , които са отразени в медиите , а от друга фокуса на внимание на публиките. Прави се анализ на девет основни източници на новини -местни вестници, списания и телевизия. Освен това са анкетирали част от електората, който  не е взел решение за кого да гласува. След това се изследва връзката между това, което хората са дефинирали като актуални проблеми и медийното съдържание. След анализирането на данните, анкетираните избиратели определят пет основни теми -законност и ред, данъчна политика, международна политика, граждански права и обществено благополучие. Установява се, че в медийния контент анализ са присъствали същите пет теми. Това ни доказва ,че медията се използва като голям ориентир за формирането на публичното мнение. Друга важна особеност при обективната журналистика е поддържането на доверие в медията. „Най-висшата ценност на обществените медии е обективната и проверена информация, така че да дадем на нашите слушатели и зрители възможността сами да си съставят мнение по въпроса“, подчерта д-р Сузане Пфаб, както и обясни, че във фокуса на обществените радио и телевизия трябва да стои „добре разследваната и достоверна информация, която се откроява с качеството си“, тъй като „важи принципът: по-добре да закъснеем с дадена информация, но тя да е вярна и точна, защото нищо не се губи толкова лесно и бързо, както доверието“. Защо в PR обективността не е толкова важна? Можем много лесно да отговорим на този въпрос – PR  е творческа професия, която се стреми да създава силни послания , които да въздействат по положителен начин на своите публики. Освен това PR играе много важна роля- именно тази на медиатор , изграждащ мостове между дадена организация и нейните публики. Както знаем има три вида нагласи -познавателни , емоционални и поведенчески. Първият тип нагласи се основава на знания за определен материален обект, вторият се отнася до моралните и идеологически разбирания, а последния е базиран на наблюдение на нашето собствено поведение спрямо другите хора или събития и създаване на оценка за пригодност. За разлика от журналистическия рационален подход , тук акцентът пада върху емоциите. Следователно PR оказва влияние върху емоционалните нагласи на аудиторията  , докато журналистиката върху познавателните. Третият вид нагласи се отнасят както към PR , така и към журналистиката, защото и двете допринасят за създаването на определени поведенчески модели в обществото. Въпреки ,че PR не е толкова обективен, намира своето място под слънцето -сътворяващ  различното , въздействащ емоционално и даряващ  надежда за по-добър и хармоничен свят.

Публикувано от ekaterinagegova

Търсеща,вдъхновена,обичаща...

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Create your website with WordPress.com
Get started
%d блогъра харесват това: